Стилове на привързаност: какво означават и как влияят на взаимоотношенията ви

Научете как ранните ни връзки с другите продължават да се проявяват в настоящето

Какво представляват стиловете на привързаност?

Теорията за привързаността описва как хората имат вродена потребност да формират емоционални и физически връзки със своите значими фигури в ранното детство. Тези първоначални отношения оформят начина, по който мислим за себе си, за другите и за света, както и какво очакваме от бъдещите взаимоотношения. Това става основата на нашите стилове на привързаност, тоест моделите, по които се доверяваме и се свързваме с другите (Bowlby, 1982).

Стиловете на привързаност се формират през ранните години и продължават да влияят върху начина, по който общуваме в зряла възраст, особено в романтичните отношения и близките приятелства. Въпреки че могат да бъдат относително стабилни, те не са напълно фиксирани и могат да се променят с времето (Chopik et al., 2019).

Четирите основни стила на привързаност

Теорията идентифицира четири стила, всеки от които е оформен от ранните взаимотношения с родителите или настойниците.

1. Сигурен стил

Хората със сигурен стил на привързаност обикновено се чувстват комфортно с близост, доверие и емоционална свързаност. Те могат да разчитат на другите и да позволят на другите да разчитат на тях. Обикновено са имали грижовни и последователни родители или други значими възрастни. В отношенията си носят доверие, откритост, чувствителност и надеждност.

Типични характеристики:
• добра комуникация
• емоционална стабилност
• здравословни граници
• комфорт с интимност
• устойчивост при конфликт

2. Тревожен стил

Хората с тревожен стил често силно желаят близост, но се страхуват от изоставяне или отхвърляне. Може да се съмняват в собствената си стойност или да се тревожат за загуба на връзката. Често този стил се развива в условия на непоследователна грижа от близките, които понякога са били топли, понякога недостъпни. В отношенията с другите, хората с тревожен стил може да преосмислят прекомерно, да търсят силна близост или да се разстройват при усещане за дистанция.

Типични характеристики:
• чувствителност към промени в тона или дистанцията
• страх, че не са достатъчни
• силна нужда от успокоение
• притеснения дали са обичани или избирани

3. Избягващ стил

Хората с избягваща привързаност ценят независимостта и често им е трудно да показват уязвимост или да изразяват емоции. Обикновено са се научили да разчитат главно на себе си, защото техните близки са били емоционално дистанцирани или силно фокусирани върху самостоятелността. Във връзките с другите може да изглеждат дистанцирани, претоварени от интимност или да им е трудно да изградят дълбоко доверие.

Типични характеристики:
• дискомфорт с емоционална близост
• трудност да изразят нуждите си
• силна потребност от автономност
• склонност да се отдръпват по време на конфликт

4. Дезорганизиран стил

Този стил съчетава тревожни и избягващи модели. Хората може да копнеят за близост, но едновременно с това да се страхуват от нея. Дезорганизираният стил най-често възниква в среди, които са били плашещи, хаотични или травматични.

В отношенията може да се наблюдават „дръпни–бутни“ динамики, в които те желаят близост с другия, но същевременно се отдръпват от нея.

Типични характеристики:
• чувство на несигурност в отношенията
• непредсказуеми емоционални реакции
• трудност да се доверят
• силна уязвимост
• защитно поведение

Как стиловете на привързаност влияят на отношенията в зряла възраст

Стиловете на привързаност могат да повлияят върху това как хората изразяват нуждите си, как подхождат към конфликти, регулират емоциите си, поставят граници и изграждат доверие.

Макар че някои поведения, свързани с привързаността, може да не са адаптивни в настоящия момент, те са били важни стратегии за оцеляване в миналото, които са предпазвали човека от трудни ранни обстоятелства.

С подходяща подкрепа стиловете на привързаност могат да се променят с времето. Това може да се случи в терапия, но и чрез изграждане на стабилни, сигурни и подкрепящи взаимоотношения с близки хора.

Източници:

Bowlby, J. (1982). Attachment and loss: Retrospect and prospect. American Journal of Orthopsychiatry, 52(4), 664–678. https://doi.org/10.1111/j.1939-0025.1982.tb01456.x

Chopik, W. J., Edelstein, R. S., & Grimm, K. J. (2019). Longitudinal changes in attachment orientation over a 59-year period. Journal of Personality and Social Psychology, 116(4), 598–611. https://doi.org/10.1037/pspp0000167