Защо новогодишните обещания се провалят и как терапията помага за създаването на реална и устойчива промяна

Месец януари често идва с нова вълна от надежда и мотивация, но и с допълнителен натиск. Много хора си поставят новогодишни цели с искрен ентусиазъм – „Тази година ще бъде различна!“ – само за да се почувстват обезсърчени няколко седмици по-късно. Изследвания показват, че повечето новогодишни обещания се разпадат още до средата на януари (Wiseman, 2007), не защото хората нямат воля, а защото често са изградени върху нереалистични очаквания, мотивация, основана на срам, или мислене тип „всичко или нищо“. Терапията може да предложи различен път, който подкрепя устойчива промяна.

Защо традиционните новогодишни обещания не работят

Повечето обещания се провалят, защото разчитат на натиск, а не на подкрепа. Често те се основават на нереалистични и перфекционистични цели, вместо на постепенно развитие. Обещания като „ще спря напълно вредната храна“ или „ще тренирам всеки ден“ не оставят място за човешки грешки или за реалните изисквания на ежедневието.

Друг проблем е, че фокусът обикновено е върху крайния резултат, а не върху изграждането на навици. Хората си поставят големи цели – да отслабнат, да медитират ежедневно, да спестяват повече – без да изградят малките стъпки, които правят промяната възможна.

Често тези цели произтичат от срам или самокритика, например мисли като „не съм достатъчно добър“ или „трябва да се поправя“. Подобна мотивация рядко е устойчива и всъщност може да намали желанието за промяна.

Новогодишните обещания често пренебрегват и капацитета на нервната система. Ако човек е изтощен, тревожен или претоварен, мозъкът трудно може да поддържа нови навици, без първо да се възстанови усещането за безопасност и емоционална регулация.

Накрая, много цели задействат мислене тип „всичко или нищо“. Една грешка води до мисълта: „Вече се провалих, няма смисъл да продължавам.“

Какво всъщност помага за създаване на устойчива промяна

Терапията предлага различен подход. Вместо да разчита на натиск или чиста воля, тя помага да се разбере какво стои зад повтарящите се модели и как те могат да бъдат променени по по-мек и устойчив начин. Подходи като Терапия на приемане и ангажираност (ACT) поставят акцент върху ценности като състрадание, развитие и креативност вместо върху твърди обещания. Когато целите произтичат от ценности, те се усещат като смислени, а не наложени.

Терапията също така учи на умения за емоционална регулация. Когато разполагате с инструменти за справяне със стреса и съмненията в себе си, е по-вероятно да правите по-устойчиви избори. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) може да помогне за оспорване на крайни мисли като „Ако не го правя перфектно, няма смисъл“ или „Ако не успея веднъж, значи съм се провалил“.

Заключителни мисли

Новогодишните обещания често са трудни за поддържане, но с правилния подход и подкрепа промяната е възможна. Терапията може да ви помогне да изясните ценностите си, да си поставите гъвкави и реалистични цели и да направите малки, но значими стъпки към по-устойчиво благополучие.