Мини-речник на терапевтични термини

Помощен наръчник за най-често използваните думи в терапията

Тригер (Trigger)

Тригерът е нещо, звук, ситуация, спомен, миризма или дори определен тон, което предизвиква силна емоционална реакция. Тригерите често са свързани с минали преживявания, особено моменти на силен стрес, болка или несигурност.

Граници

Границите са личните ти лимити, които пазят твоето емоционално, психическо и физическо благополучие. Границите показват с какво се чувствате комфортно и с какво не. Те са особено важни в терапията. Вашият терапевт може също да ви разкаже какви са неговите професионални граници и как заедно можете да създадете безопасно и ясно структурирано терапевтично пространство.

Умения за справяне

Това са стратегии, които помагат да управляваш трудни емоции, стрес или претоварване. Те могат да бъдат емоционални (писане), физически (дишане), поведенчески (разходка) или свързани с отношенията (разговор с близък човек).

Регулация / Дисрегулация

Умението (или трудността) да успокоиш тялото и емоциите си, да се върнеш към чувство за баланс и яснота.

Майндфулнес (Mindfulness)

Майндфулнес е практика на присъствие, когато обръщаш внимание на настоящия момент с любопитство и без осъждане. Тя помага да забелязваш мислите и чувствата си, без да се изгубваш в тях.

Травма

Травмата не е определена само от събитието, а от това колко уплашена и несигурна се е почувствала нервната система.
Травмата може да произлиза от внезапни случки (злополука, загуба), продължителен стрес (критика, пренебрегване), емоционални рани (предателство, отсъствие на грижа) или от емоционален, физически или сексуален тормоз.

Дисоциация

Дисоциацията е разединяване от мисли, чувства, спомени или текущия момент. Може да се усеща като „изключване“, замъгляване, усещане, че не си напълно в тялото си, странно усещане за време или „губене на време”. Дисоциацията е защитен механизъм при претоварване. Терапията изгражда безопасност, за да се случва по-рядко.

Руминация

Руминацията е заседнало, циклично мислене, в което непрекъснато се преживяват страхове, притеснения или „какво ако“ сценарии. Изглежда като опит да намериш решение, но всъщност води до още стрес.

Психологическа устойчивост

Психологическата устойчивост е способността да се адаптираш, възстановяваш и развиваш след трудности. Означава гъвкавост, подкрепа и умение да се движиш напред по свой начин.

Стил на привързаност (Attachment Style)

Това е твоят обичаен модел на емоционално свързване с хората около теб. Формира се главно в ранните връзки и влияе върху това как се доверяваш, общуваш, търсиш близост или избягваш конфликти. Четирите главни стилове са сигурен, тревожен, избягващ и дезорганизиран. Осъзнаването на стила ти на привързаност може значително да подобри взаимоотношенията ти.

Проницателност

Проницателността е дълбоко разбиране на вътрешния ти свят, тоест защо мислиш, чувстваш или реагираш по определен начин на определени ситуации.

Части

Термин от терапията Internal Family Systems (IFS). Според IFS, всеки човек има части и това са различните вътрешни роли или емоционални аспекти, които изграждат твоята идентичност. Всяка част има свои нужди и роли. Те изпълняват различни функции и често се опитват да те защитят или да ти помогнат да се справиш с емоционалните трудност. Терапията помага тези части да бъдат чути, разбрани и балансирани от твоето основно Аз.

Техники за заземяване

Заземяващите техники помагат да се върнеш в настоящия момент, когато се чувстваш претоварен, тревожен или откъснат.

Валидация

Валидацията е признаването, че нечии чувства са истински и разбираеми в контекста на преживяното, дори когато ти не споделяш гледната точка на другия.