Науката зад терапията: защо разговорите помагат на мозъка

Терапията не е „просто разговор“. Тя може да променя мозъка.

Терапията може да активира невробиологични процеси, които водят до реални физически промени в мозъка и до подобряване на емоционалното и психичното благополучие.

Назоваването на емоциите успокоява мозъка (намаляване на активността на амигдалата)

Амигдалата отговаря за „алармените сигнали“ на емоциите страх, тревожност и усещане за заплаха. Изследвания показват, че когато използваме думи, за да опишем чувствата си, активността на амигдалата намалява както и силата на негативните емоции (Lieberman et al., 2007).

Подобрява се емоционалната регулация (подобряване на функцията на префронталният кортекст)

Говоренето за преживяванията ни активира префронталния кортекс, който е част от мозъка, която регулира мислите, емоциите и поведението ни (Fukuya et al., 2020). С времето това засилва умения като вземане на решения, емоционален контрол, устойчивост и самоосъзнатост. Терапията тренира мозъка да реагира по-обмислено, а не импулсивно.

Изграждат се нови невронни пътища (невропластичност)

Човешкият мозък е изненадващо адаптивен. Невронните връзки се променят под влияние на средата, новото учене и поведението. Терапията може да бъде един от механизмите, които подпомагат тези функционални промени в мозъка (Mansson et al., 2016). Всеки път, когато научавате ново умение за справяне с трудностите, оспорвате старо вярване, разбирате даден поведенчески модел или правите различен избор, мозъкът създава или засилва невронни връзки.

Нервната система преживява ко-регулация

Когато някой е спокоен, присъстващ и настроен позитивно към нас, нашата нервна система несъзнателно започва да се „настройва“ към него. Това се нарича ко-регулация и изследвания показват, че може да се случва и по време на терапия (Soma et al., 2021). Това помага на тялото да премине от реакция на стрес към усещане за спокойствие и безопасност.

Терапевтичната връзка и привързаността

Когато се раждаме, зависим от родителите си за своето оцеляване. Поради това ранните взаимоотношения имат дълбоко влияние върху развитието на мозъка и върху това как по-късно изграждаме връзки и стилове на привързаност (Izaki et al., 2024).

Терапията може да предложи последователна, предвидима връзка, каквато някои хора не са имали досега. Когато терапевтът е надежден, неосъждащ и подкрепящ, то клиентът може да започне да открива нови начини на изграждане на връзки както със себе си, така и с другите.

Спомените се преработват в безопасен контекст

Обработването на преживявания в състояние на относителна регулация променя начина, по който се съхраняват спомените. Те стават по-малко емоционално заредени и по-добре интегрирани. Някои форми на терапия, като Десенситизация и Повторна Преработка на Информация посредством Движение на Очите, помагат на хората да обработят травматични спомени и да променят начина, по който тези спомени се съхраняват в мозъка (Shapiro, 2007).

Накратко

Терапията работи, защото създава емоционална безопасност, насърчава ученето на нови учения и помага за преформулиране на минали преживявания и спомени. Това подпомага промени в нашето поведение и мисли, като увеличава невропластичността и адаптира невронните пътища в мозъка.

Източници:

Fukaya, Y., Kawaguchi, M., & Kitamura, T. (2020). Does Everyday Conversation Contribute to Cognitive Functioning? A Comparison of Brain Activity During Task-Oriented and Life-Worldly Communication Using Near-Infrared Spectroscopy. Gerontology and Geriatric Medicine, 6, 233372142098030. https://doi.org/10.1177/2333721420980309

Izaki, A. Verbeke, J. M. I. W., Vrticka, P & Ein-Dor, T. (2024). A narrative on the neurobiological roots of attachment-system functioning. Communications Psychology, 2(1). https://doi.org/10.1038/s44271-024-00147-9

Lieberman, M. D., Eisenberger, N. I., Crockett, M. J., Tom, S. M., Pfeifer, J. H., & Way, B. M. (2007). Putting feelings into words: affect labeling disrupts amygdala activity in response to affective stimuli. Psychological Science, 18(5), 421–428. https://doi.org/10.1111/j.1467-9280.2007.01916.x

‌Månsson, K. N. T., Salami, A., Frick, A., Carlbring, P., Andersson, G., Furmark, T., & Boraxbekk, C-J. (2016). Neuroplasticity in response to cognitive behavior therapy for social anxiety disorder. Translational Psychiatry, 6(2), e727–e727. https://doi.org/10.1038/tp.2015.218

‌Shapiro, F. (2007). EMDR, Adaptive Information Processing, and Case Conceptualization. Journal of EMDR Practice and Research, 1(2), 68–87. https://doi.org/10.1891/1933-3196.1.2.68

Soma, C. S., Baucom, B. R. W., Xiao, B., Butner, J. E., Hilpert, P., Narayanan, S., Atkins, D. C., & Imel, Z. E. (2019). Coregulation of therapist and client emotion during psychotherapy. Psychotherapy Research, 30(5), 1–13. https://doi.org/10.1080/10503307.2019.1661541